Винсент Ван Гог- безумен гений.

Винсент Ван Гог, Това име е познато на всеки ученик. Още в детството сме се шегували по между си : „ Рисуваш като Ван Гог.“

Безсмъртен е този , който завинаги оставя името си в историята на човечеството.

На фона на съдбите на много европейски художници, пътят на Винсент Вав Гог се отличава с това, че той достатъчно късно открил в себе си влечение към изкуството. До 30 годишната си възраст Ван Гог не подозирал, че именно живописта ще стане краен смисъл на неговият живот.

Призванието вътре при него узрява постепенно, за да избухне с мощна сила навън.

С цената на труд, почти на границата на човешките възможности, който станал смисълът на целият му живот. Със специфичен стил, който в последствие ще нарекат  „импасто“.

С неговия художествен маниер си извоюва достойно място в един от най-искрени, човешки и емоционални направления в изкуството- Импресионизъм.

Винсент Ван Гог

е роден на 30 март 1853 година в семейството на протестантски пастор,  в Холандска провинция в Северен Брабант.

Винсент бил най-големият, но не и  първото дете в семейството. Година преди раждането му починал брат му. В неговата памет, родителите са кръстили детето с името на починалият брат. След него се родили още пет деца. С едното от тях Ван Гог беше свързан духовно до последните дни на своят живот. Няма да е преувеличение да се каже, че без подкрепата на на по-малкия си брат Тео, Ван Гог надали би станал художник.

През 1869 година Ван Гог пристига в Хага  и започва да се занимава с търговия на картини и репродукции във фирмата „Гупил и Сие“. Работи активно и добросъвестно, в свободното си време посещава музеи, много чете и започва сам да рисува.

През 1873 година започва да води кореспонденция с Брат си Тео, която не спира до смъртта му. Има издадена книга с тази кореспонденция „Писмата до моят брат Тео“. Тези писма са вълнуващи свидетелства за богат вътрешен свят и духовният живот на Ван Гог, за неговите търсения и грешки, отчаяния и надежди.

През 1875 година Винсент получава предложение да замине за Париж. Регулярно посещава Лувъра и Люксембургския музей с изложбите на съвременните художници.

Към това време той сам рисува, обаче нищо не е вещаело, че това негово хоби ще стане всепоглъщаща страст. Именно в Париж става пречупване на  душевното му състояние, той силно се увлича по религия. Много изследователи сварзват това състояние с нещастна и несподелена любов, която Ван Гог преживява в Лондон.

Много по-късно в писмата до брат си, той, анализирайки своята болест, отбелязва , че нездравото му психическо състояние се дължи на семейната обремененост.

Ван Гог страда от шизофрения и епилепсия. Хронични неврологични заболявания свързани с постоянни пристъпи и холюцинации. Именно по време на един такъв пристъп ван Гог напада с нож своя добър приятел Пол Гоген. Все още не е известно дали художникът сам е отрязъл част от ухото си или Гоген е виновен за това, но се знае, че на следващият ден Ван Гог е настанен в клиниката за психичноболни в Сен Мартен след като местна проститутка получава от него отрязаната част от ухото завита във вестник с инструкции да се грижи за нея.  В клиниката в Сен Мартен, Ван Гог създава едни от най-значимите си творби, сред които е и „Звездна нощ“. 

Учени, изучаващи творчеството на Винсент Ван Гог, сканират и дигитализират негови картини. Те откриват изумително съвпадение между начина, по който Ван Гог пресъздава турбуленциите във въздуха в „Звездна нощ“ и математическият модел на вихрите. Това съвпадение се открива и в други негови картини, но само при тези, които са рисувани в психиатричната клиника. 

Самият той, смята  картината си „Звездна нощ“ за провал. В писмо до брат си Винсент Ван Гог пише: „Тази картина не ми говори нищо.“, и не я изпраща в колета заедно с другите картини. Днес картината се оценява на над 100 милиона долара.

Ван Гог създава над 2000 творби за период от 10 години. Това включва 860 маслени картини и около 1300 скици и малки рисунки, което означава че Винсент Ван Гог създава по 2 картини на седмица. 

Продаде само една картина през целият ти живот- „Червените лозя“. През целият си живот той се издържа от парите , пратени от брат му Тео.

Януари 1879 година става проповедник,  в Боринаж, южно белгийска област за добиване на каменни въглища, където хората живеят в крайна нищета. Помага на болни и чете на миньорите от Библията. През есента на 1880 г. Винсент Ван Гог решава окончателно, че ще стане художник.

Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и  ярките. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в Nature News от 7 юли 2006 г., стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на турбулентния поток. Примери в това направление са „Звездна нощ“ (1889), „Път с кипариси и звезда“ (1890) и „Житна нива с гарвани“.