Климт. Химнът на женската красота.

Адам и Ева
1917-1918

Незавършена, но перфектна картина на Густав Климт „Адам и Ева“ е създадена 1917 – 1918 година, когато признаването на майстора достигна почти „официалното“ ниво: той е назначен за почетен професор в Виенската и Мюнхенската академии. На 8 февруари, 1918 Густав Климт напуска този свят, след фаталния инсулт и последващата пневмония. След себе си той оставя много незавършени картини. Картината „Адам и Ева“ една от най-известните, поредният химн на женската красота. Ева на Климт е белолика блондинка, а  Адам е мургав брюнет, изпълнен в тъмни тонове за да се подчертае привлекателността на неговата приятелка. Адам играе ролята на „украса“, подвластен на жените. Нежен, но не и покорен. Тялото му покрито с кожа от ягуар, лицето му е уморено, Ева излъчва вселенски покой, но в очите и играе лукавството, присъщо на женската половина на човечеството. Ева е общаващ образ, показана като  Виенска  прелъстителка, с красивото си  тялото, открития и  спокоен поглед. Усмивката й съвсем за малко  отстъпва на усмивката на Мона Лиза на Леонардо да Винчи, но майсторски предадената загадката достойна на възхищение.

Мекота, гладкост, никаква болезненост или агресията, множество елементи и детайли. „Течаща“ коса, цветя, и сега вече и вечната загадка, ненарисувана ръка на Ева. Какво ли би държала тя, ако Климт беше завършил картината. Може би ябълка, или цвете?