Хаим Сутин

3.01.1893 – 9.08. 1943

Роден в Литва, в село Смиловичи близост до Минск в голямо бедно еврейско семейство. Бил е десети от единадесет деца. На 16-годишна възраст той напуска дома си за да учи живопис, първо в Русия, а след това в продължение на три години в Вилна. През 1913 Сутин пристига в Париж, където продължава да пише картини, живее в тежка нужда поддържан А. Модилиани.

Приживе художникът не се приобщава към нито едно от модните за времето авангардистки движения – има собствен почерк на рисуване, макар да минава за авангардист. Днес много колекционери по света считат Сутин за равен на Ван Гог, Мунк и Пикасо.

Ето как го описва негов съвременник: „Всичките си картини рисуваше гол. Рисуваше храната, преди да я изяде. Не я докосваше, преди да я нарисува, дори да е много гладен. С жените се държеше смехотворно, изглеждаше неугледно, а около него винаги цареше безпорядък“.

Чудакът е от онези руски художници, които в годините на Октомврийската революция, напускат Русия и заминават за Париж. Там започват да ги наричат „френски“ художници, макар Сутин винаги да подчертавал, че е руснак.

Той винаги бил толкова объркан в обществото, че никога не знаел как да се домогне до онзи успех, който да му носи и пари.

Вероятно всичко това е дало отпечатък и в картините му, защото някои изкуствоведи се изразяват за тях с: „Болезнено е да ги гледаш!..“

От платната на Сутин наистина лъхат тъга и безнадеждност.

Заради постоянното гладуване, художникът страдал от болки в стомаха. Откриват му язва. През 1943 г. го оперират, но се оказва късно!..

Сутин умира в тежката обстановка на война, когато  Париж е окупиран от немците.

Пабло Пикасо, Жан Кокто и Макс Жакоб изпращат художника до вечното му жилище.